Застрахователите са длъжни да създадат общи и технически ре­зерви. Общите резерви в България се състоят от фонд "Резервин" по чл. 246 от ТЗ, съответно по чл. 36 от ЗК и от други резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя. Вида и раз­мера на техническите резерви зависи от специализацията на застраховате­ля. Компетентните надзорни органи одобряват реда и методиката за обра­зуване на техническите резерви.

Застрахователите са длъжни да покрият размера на тех­ническите си резерви със точно определени активи и при посочени в зако­нодателството съотношения.

Някой от допустимите активи са:

(•) държав­ни ценни книжа - без ограничения,

(•) необременени с тежести недвижими имоти - до 20на сто,

(•) акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса - до 80%, но не повече от 5% от ак­циите и облигациите на едно дружество,
на сто в една банка и други. Като цяло за застрахователния биз­нес се прилагат количествените ограничения на инвестициите и по-рядко качествените такива (чрез задаване на минимално равнище на доходност, максимално поет риск и т.н.). Количествените ограничения предпазват зас­трахователите от необмислени решения и гарантират платежоспособността им.
Прекият контрол върху равнището на застрахователните премии е друго важно направление за регулиране. Обикновено той се прилага в имущественото застраховане и в застраховането на отговорности. Прин­ципно се използват четири режима за установяване на нейните равнища:

•      Регистрационен режим - той предполага премията да бъде само регистрирана в регулативния орган и от този момент да бъде използ­вана без да се изчаква специално разрешение.

•      Разрешителен режим - при него определената от застрахова­теля премия трябва да бъде регистрирана в компетентния надзорен орган и одобрена от него.

• Ограничен режим — при него държавата установява диапазон в рамките на който може да се варира премията. Превишаването на макси­малните и минималните стойности е забранено.

•      Либерален режим - при него застрахователят няма задълже­нието да регистрира премията, нито се нуждае от разрешение, за да я из­ползва. Това обаче не го освобождава от задължение да води документация и статистика за нейните равнища. Тази регулация се използва в РБ.